ПРОДУКТИ

Пречиствателни станции за еднофамилни къщи, комплекси, предприятия

ТРАНСПОРТ НА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ

От потребителя до пречиствателната станция, водата се транспортира чрез водопроводната мрежа, разположена под земята.

Отпадъчната вода се движи по самотек до близката помпена станция от там тя или се поддава под налягане или отново по самотек се поддава към пречиствателната станция. Ролята на помпите е да придават на водата енергията, нужна за нейното транспортиране. Съществуват много видове помпи, най-често използваните са – въздушна, пропелерна, вретенообразна.

Най- разпространеният метод за пречистване на отпадъчни води е тристепенният с допълнително третиране на утайките (шлама).

Пречистването има за главна цел да отстрани твърдите частици, суспендираните замърсители, органичния материал, соли (фосфор и азот).

Трите степени на пречистване са:

  • Механично
  • Биологично
  • Химично

Образуваният шлам от трите степени се третира отделно.

  • МЕХАНИЧНО

При механичното пречистване водата се пречиства от грубите замърсители – камъчета, клони на дървета, текстилни материали, удавени животни. Това се извършва чрез улавяне с решетки. След решетките често се поставя пясъкозадържател, който задържа пясъка и други частици с плътност по-голяма от тази на водата. При нужда на това ниво се поставя и маслоуловител (в зависимост от качеството на водата). Маслата се отделят под формата на повърхностен шлам. Замърсителите от пясъкозадържателя, решетките и маслоуловителя се депонират като предварително се обезводняват.

Решетки:

Отпадъчната вода преминава през решетки ,където твърдите замърсители се улавят.Отпадъците се обезводняват, депонират и изгарят. Решетките са с различна големина, от 100 до 0,2 мм в зависимост от желаното ниво на задържане. В пречиствателните станции се използват автоматизирани решетки с разстояние между решетките 3-6 мм.Те са потопени на около 6 м и механично решетката се придвижва като лента. Уловените замърсители се отстраняват с помощта на нож. За по-фино сепариране се използват и барабанни сита и циклично задвижвани решетки. Барабанът е ситно перфориран (0,2 мм). Водата се подава в центъра на барабана и се филтрува. По дължината на барабана е разположен ротиращ винт, който транспортира водата.

 

  • БИОЛОГИЧНО

Основната цел е да се отстрани разтворения органичен материал с помощта на микроорганизми (МО). С тяхна помощ се постига редукция на азот и фосфор. Най-характерния процес при бионивото е процесът на активната утайка (АУ), извършва се в аерирани басейни и след това утаители. В аерираните басейни се подава кислород (аерация), който бива използван от МО за окисление на биологичния материал, по този начин бактериите получават енергия, нужна за биологичното им съществуване и размножаване. Като продукти от разграждането на органичната материя се получава въглероден диоксид, освобождаващ се свободно в атмосферата, водата и новата биомаса (нови бактерии). Биомасата е суспендирана във водата като голяма част се утаява, микроорганизмите се групират и, тъй като са по-тежки от водата, се утаяват на дъното на басейните под формата на шлам (активна утайка). Активната утайка се състои от голяма част живи и мъртви микроорганизми, за да се поддържа постоянно нивото на АУ, периодично част от нея се извежда от басейните. Тя съдържа в големи количества молекулярно свързан азот и фосфор.

  • ХИМИЧНО

Представлява прибавяне на химикали, с цел подобряване утаяването на суспендираните вещества в седиментационни басейни. Друг вариант е провеждането на процеса флокоация (аериране на водата с цел суспендираните вещества заедно с мехурчетата газ да се издигнат над водата и по този начин да бъдат отстранени). Пълният процес завършва с филтруване, отново с цел да се отстранят микроорганизмите и суспендираните вещества. В много държави като задължително ниво се предвижда и дезинфекция на водата (унищожаване на патогенните микроорганизми).

 

БИО НИВО

Органичната материя, която се намира във водата не може да се отстрани по механичен път, тъй като тези съединения са под разтворена форма. За отстраняването на трудно разградимите и разтворените частици се използва помощта на микроорганизмите, които по естествен път се намират във водата. Микроорганизмите се групират на големи флокули, които след това се отстраняват чрез седиментация. Биологичното пречистване е природен, естествен процес, който се ускорява в пречиствателните станции, това се постига чрез концентрация на микроорганизмите в даден басейн. Освен микроорганизмите голяма роля играят и мини водораслите, които се размножават по естествен път в самите съоръжения. За да съществуват и за да се размножават микроорганизмите се нуждаят от подходяща среда, където има наличие на хранителни вещества.Те разграждат тези вещества и получават енергия. Този процес може да се извърши в аеробна или анаеробна среда. В първия случай органичната материя се окислява с помощта на кислород до въглероден диоксид и вода. Анаеробните процеси се наричат гниене. За да съществуват ,микроорганизмите се нуждаят от вещества съдържащи въглерод, азот, фосфор и други.

Принципа на превръщане на органичната материя е следният:

Хранителни вещества + микроорганизми + кислород = образуване на клетъчна маса (нови микроорганизми) + енергия + остатъчни продукти (въглероден диоксид + вода)

Кислородът се доставя чрез въздуха, но за да се интензифицира процеса, допълнително се поставят съоръжения за аерация. Микроорганизмите са много чувствителни към фактори като температура и pH.

Ето някои от най-разпространените съоръжения за извършване на процесите на биологично ниво:

  • ХИМИЧНО

Основната задача е да се отстрани фосфора, както и остатъчни суспендирани вещества,чрез флокоация. Процеса се осъществява с помощта на утаяващи химикали, които заедно с фосфора образуват утайка. Образувалият се химичен шлам се отделя чрез седиментация или флотоация или филтруване.

Принцип на процеса:

Химикалите, спомагащи утаяването съдържат метални йони, които реагират с фосфора и фосфатите и образуват утайки. Металните йони реагират с хидроксидните от водата и образуват хидроски утайка. Те от своя страна играят ролята на флокоанти (обединяват частиците в по-големи, по-лесни за утаяване).

Най-често употребяваните химикали са железният трихлорид, желязо-алуминиев сулфат, полимери. Утаяването може да се регулира с помощта на pH.

Съществуват няколко схеми на прилагане:

-директно след предутаителните басейни

-преди процеса на активна утайка

-след средните утаители, след активната утайка

Съоръжения за извършване на процеса активна утайка (АУ)

При този процес, микроорганизмите живеят и се размножават в аерирани басейни, където хранителните вещества се транспортират с отпадъчната вода. Аерацията се постига чрез продухване на кислород. Микроорганизмите образуват шлам, който по-късно се отстранява в утаителни апарати. Микроорганизмите се размножават, растат и умират. За да се поддържа тяхното количество постоянно, периодично се изпомпва шлам. Концентрацията на кислорода е важен параметър. Тъй като, ако кислородът е недостатъчен, микроорганизмите не биха се развивали пълноценно, а от там и процеса няма да е ефективен.

  • БИОЛОГИЧНА РЕДУКЦИЯ НА АЗОТ

Един от основните проблеми, които наличието на азот в отпадъчните води предизвиква е процеса еутрофикация (пренаторяване) на водните басейни. От друга страна азота под формата на амониеви йони, допълнително води до окисляване на амониевите йони до нитрат и предизвиква недостиг на кислород.

Най-важното ниво за редукция на азота е биологичното. С помощта на бактерии, азота се освобождава в околната среда под формата на газ. За да се постигне това са нужни два процеса – нитрификация и денитрификация. Съответно бактериите, които вземат участие са нитрифициращи и денитрифициращи.

  • НИТРИФИКАЦИЯ и ДЕНИТРИФИКАЦИЯ

амониеви йони + кислород = нитрат + вода (аеробна среда)——->

нитратни йони органичен източник (С) + въглероден диоксид + вода, анозона (разбъркване без аерация).

При процеса на нитрификация е нужен кислород, аеробен процес. В основата си процеса се състои от два отделни процеса, първо амониевите аниони се превръщат в нитритни ( с помощта на бактерии от класа Нитросомонас) и след това до нитрит (Нитробактерии).Тези бактерии се развиват много бавно и са много чувствителни към различни отрови. Денитрификацията се извършва в анокси среда. Това е среда, където няма разтворен кислород във водата, но има такъв в свързана форма. След употребата на кислорода във свързана форма, се черпи от свързания – нитратите, които се превръщат в нитрит, а след това в азот. За да протича процеса оптимално е нужен и енергиен източник за бактериите, за това се прибавя въглерод под лесно разградима форма – метанол или етилов алкохол. След завършване на процеса обикновено има аерирана зона, където остатъци от метанол могат да бъдат отстранени.

  • ФИЛТРУВАНЕ

Използва се от 1960 г., целта е да се разделят суспендираните частици от биологичното или химичното ниво.

Осъществява се като водата се пропусне през легло от пясък или друг подходящ материал, където суспендираните частици засядат. Периодично филтъра се промива с вода. Промивната вода се подава след това на вход в пречиствателната станция. Понякога се налага и продухване с газ.